В бр. 28 на ДВ от дата 24.03.2020 г. бе обнародван Закон за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМИДВИП), обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
В § 4 от ПЗР на ЗМИДВИП във връзка с извънредното положение се създават нови разпоредби в Кодекса на труда, които влизат в сила от 13.03.2020 г.:
- Създава се чл. 120б, който касае възлагане на надомна работа и работа от разстояние при обявено извънредно положение
Чл. 120б. (1) Работодателят може при обявено извънредно положение да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно надомна работа и/или работа от разстояние. В този случай се изменя само мястото на работа без да се променят другите условия по трудовия договор.
(2) Промяната по ал. 1 се извършва със заповед на работодателя, в която се определят условията по чл. 107в, ал. 2 и/или чл. 107и, ал. 2.
- Създава се чл. 120 в, който се отнася за преустановяване на работата при обявено извънредно положение
Чл. 120в. (1) При обявено извънредно положение работодателят може със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение.
(2) Когато при обявено извънредно положение работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е длъжен да не допуска работниците или служителите до работните им места за периода, определен в заповедта.
- В чл. 138а, се създава нова алинея 2 относно въвеждането на непълно работно време от работодателя
чл. 138а (2) В предприятието или в негово звено работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време.
- Създава се нов чл. 173а относно ползването на отпуск при обявено извънредно положение
Чл. 173а. (1) Когато поради обявено извънредно положение със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж.
(2) Работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение по искане на:
- бременна работничка или служителка както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение инвитро;
- майка или осиновителка на дете до 12годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
- работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
- работник или служител, който не е навършил 18годишна възраст;
- работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;
- работник или служител с право на закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3.
(3) Времето, през което се ползва отпуск по ал. 1 и 2, се признава за трудов стаж.
- Създава се чл. 267а, с който се определя какво се случва с трудовото възнаграждение при преустановяване на работата при обявено извънредно положение
Чл. 267а. За времето на преустановяване на работата в случаите по чл. 120в работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение.
Както е видно от гореизброените нови членове ЗМИДВИП предвиждат как да бъдат пускани в платен отпуск работниците и служителите на фирмите пряко засегнати от извънредното положение. Разглежда се и възможността да бъде преустановена работата, като законо предвижда гаранции за работниците и служителите, като създава чл. 267а, в който казва, че при преустановяване на работа в случаите на чл. 120в, работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение.
Остава въпросът относно прекратяване на трудовото правоотношение на работниците и служителите на основание чл. 328 от КТ, след като работодателят отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2. В условията на извънредно положение интересни и често задавани въпроси са случаите на прекратяване на трудовото правоотношение по:
- чл. 328, ал. 1 т. 1 (при закриване на предприятието)
- чл. 328, ал. 1, т. 2 (при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата)
- чл. 328, ал. 1, т. 3 (при намаляване на обема на работата)
- чл. 328, ал. 1, т. 4 (при спиране на работа за повече от 15 работни дни)
В тези случаи, въпреки ЗМИДВИП, работодателят е длъжен да предостави предизвестие на работника или служителя в сроковете по чл. 325, ал. 2.
При уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е на основание чл. 222, ал. 1 от КТ и е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.
Това обезщетение се дължи след изтичане на един месец от прекратяване на трудовото правоотношение в случай, че работникът или служителят се явят при работодателя с трудова книжка, за да удостоверят, че не са си намерили работа в периода на този 1 месец.
Обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван годишен отпуск, правото на който не е погасено по давност, се вписва в трудовата книжка и се изплаща на работника и служителя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение.
- Право на обезщетение за безработица
Бихме искали да ви информираме, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването (чл.54а от КСО). За времето на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година базата за определяне на размера на обезещетението е среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период. Ако лицето отговаря на разпоредбите на чл.54а от КСО базата за определяне на обезещетението ще е среднодневната минимална работна заплата за времето на неплатения отпуск.
Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за фонд “Безработица” за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за всяка календарна година. Определените за 2020 г. минимален и максимален размер на обезщетението са съответно 9,00 лв. и 74,29 лв.
Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, за период според продължителността на осигурителния стаж.
За осигурителен стаж на лицата се зачита времето след 31 декември 2001 г., през което те са осигурени за безработица.
Срокът за изплащане на паричното обезщетение за безработица се определя както следва:
|
Осигурителен стаж с осигуряване за безработица за времето след 31.12.2001 г. (години) |
Срок на изплащане |
|
до 3 години |
4 |
|
от 3 години и 1 ден до 7 години |
6 |
|
от 7 години и 1 ден до 11 години |
8 |
|
от 11 години и 1 ден до 15 години |
10 |
|
над 15 години |
12 |