Увеличава се минималната работна заплата за страната от 01.01.2015 г. става 360,00 лв.
Увеличава се максималният осигурителен доход и той от 2400,00 лв. става 2600,00 лв.
Запазват се процентите на здравните и осигурителни вноски през 2015 г. Запазва се и съотношението 60:40 между работодател и работник.
През 2015 г. не следва да се правят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.
Увеличава се с 4 месеца осигурителният стаж за 2015 г., като право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 се придобива при навършване на възраст 60 години и 8 месеца от жените и 63 години и 8 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години за жените и 38 години за мъжете. Право на пенсия по чл. 68, ал. 3 се придобива при навършване на възраст 65 години и 8 месеца за жените и мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж.
Нарастват с около 4,4 % минималните осигурителни прагове по икономически дейности през 2015 г. спрямо 2014 г. От 01.01.2015 г. е премахнат и необлагаемият праг от 340,00 лв. за трудови доходи.
Промяна в КСО (Кодекс за социално осигуряване) въвежда задължение за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват и за фонд „Общо заболяване и майчинство“, в края на годината при изравняването на доходите с годишната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (в Таблица 1 и Таблица 2), да довнасят, ако това е необходимо и осигурителни вноски за фонд „Общо заболяване и майчинство“. Към 2014 година при изравняването на доходите на самоосигуряващите се лица се довнасяха само вноски за фонд „Пенсии“, ДЗПО и здравноосигурителни вноски. От 01.01.2015 г. ще се довнасят осигурителни вноски и за фонд „Общо заболяване и майчинство“.
Запазват се диференцираните минимални месечни размери на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, в зависимост от доходите им през 2013 година:
– до 5400,00 лв. – 420 лв.
– от 5400,01 до 6500,00 лв. – 450 лв.
– от 6500.,01 лв. до 7500,00 лв. – 500 лв.
– над 7500,00 лв. – 550 лв.
За лицата, които през 2013 г. не са упражнявали дейност, както и за тези, започнали дейност през 2014 и 2015 г., минималният месечен размер на осигурителния доход остава 420 лв.
Увеличава се осигурителния доход за земеделците и тютюнопроизводителите от 240,00 лв. на 300,00 лв.
От 01.01.2015 г. се променя модела на пенсионното осигуряване. Според новия чл. 4б в преходните и заключителните разпоредби на бюджета на ДОО за 2015 г., хората родени след 31 декември 1959 г., които за пръв път започват работа, трябва да изберат дали да се осигуряват за втора пенсия в УПФ (Универсален пенсионен фонд) или във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване. Средствата от индивидуалната партида в универсален пенсионен фонд на лицето, избрало да се осигурява по реда на чл. 4б във фонд „Пенсии“ се превеждат във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване в 6-месечен срок от датата, на която лицето е направило избора. Искането за превеждане на средствата се прави от Националния осигурителен институт. При определяне на размера на пенсията на лицето, избрало да се осигурява по реда на чл. 4б във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване, индивидуалният коефициент по чл. 70 не се намалява по реда на ал. 3. Трябва да се отбележи, че ако лицата, които не направят своя избор в срок от 1 (една) година, следва да се осигуряват във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване.
Запазва се размера на обезщетението за майчинство през втората година от раждането в размер на 340,00 лв.
Запазват се разпоредбите на чл. 50, ал. 1 и ал.2 от КСО, според, които осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. Когато раждането стане преди изтичането на 45 дни от началото на ползването на обезщетението, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането.
Увеличава се периода, от който се изчислява обезщетението при бременност и раждане от 18 календарни месеца на 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност, поради бременност и раждане.
Запазва се периода, от който се изчисляват обезщетенията при временна неработоспособност – 18 календарни месеца.
Запазва се периода, от който се изчисляват обезщетенията при безработица – 24 календарни месеца.
Запазва се режимът за изплащане на паричните обезщетения при временна неработоспособност, съгласно чл. 40, ал. 5 от КСО, като първите 3 (три) дни се изплащат от осигурителя в размер на 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение, а от 4-тия ден на настъпване на неработоспосността от Държавното обществено осигуряване.
Въвежда се електронния болничен. Лекарите няма да издават хартиени болнични, а ще ги изпращат онлайн до НОИ и до Електронния регистър на болничните листове, като работодателите няма да бъдат ангажирани. За пред фирмата ще се разпечатва документ на обикновен лист хартия, където ща са посочени датите и причината за отсъствието. До 2014 срокът за обработване и изплащане на обезщетенията беше 15 дни след като работодателя подаде болничния в НОИ, а от 01.01.2015 г. то ще се сведе до 5 работни дни след постъпването на данните.
Има промени в разпоредбата на чл. 5, ал. 7, според която отпада задължението на осигурителя за издаване на документи за осигурителен стаж и осигурителен доход при прекратяване на трудови или служебни правоотношения. Промяната в чл. 5, ал. 11 е свързана с предаване на разплащателните ведомости в случаите, когато се прекратява дейността на търговско дружество, в което едноличен собственик на капитала е държавата или община.
От 01.01.2015 г. се приема промяна в Наказателния кодекс, с която се криминализира укриването на задължителни осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за здравно осигуряване в големи размери.
