Основни промени в ЗДДС, в сила от 01.01.2015 г.

Основните промени в ЗДДС, които влизат в сила от 01.01.2015 г. са свързани с транспониране на изискванията на Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на мястото на доставка на услуги.

1. Специална схема за облагане с ДДС – „съкратено обслужване на едно гише“ или т. нар. „mini–One–Stop–Shop“ (MOSS)

1.1. Изменения, свързани с облагането на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път.

От 1 януари 2015 г. всички доставки на:

1. далекосъобщителни услуги;
2. услуги за радио- и телевизионно излъчване;
3. услуги, извършвани по електронен път;

предоставени от  данъчно задължени на данъчно незадължени лица, установени в Европейския съюз, ще се облагат на мястото, където получателят им е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване, наричана държава членка по потребление.

С цел да се гарантира правилното данъчно облагане на тези услуги предприятията от ЕС и от държави извън ЕС ще трябва да определят статуса на техния клиент (данъчно задължено или данъчно незадължено лице) и мястото (коя държава от ЕС или извън ЕС), с което е свързан този получател.

В тази връзка се отменя досегашната глава осемнадесета „Облагане на доставки на услуги, извършвани по електронен път от лица, неустановени в Европейския съюз“, като се създава нова глава осемнадесета с чл. 152 до чл. 159и „Специални режими за облагане на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път, по които получатели са данъчно незадлъжени лица“. В новата глава осемнадесета са регламентирани специалните два нови режима за обслужване от типа „мини на едно гише“ в зависимост от мястото на установяване на доставчика:

• Първият режим е „ Режим в Съюза“ – Този режим се прилага, когато доставчикът на услугите по глава 18 от ЗДДС е установен на територията на Европейския съюз. Чл. 152, ал. 2 от ЗДДС, регламентира, че лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на „Режим в Съюза“, което няма постоянен обект на територията на страната, прилага този режим за доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с място на изпълнение на територията на страната, по които получатели са данъчно незадължени лица. Регистрацията по реда на чл. 97б, е по избор.

• Вторият режим е „Режим извън Съюза“ – Този режим се прилага, когато доставчикът на услугите по чл. 158, ал. 1, не е установен на територията на Европейския съюз.

• Съгласно чл. 152, ал. 3 от ЗДДС лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, което няма постоянен обект на територията на страната, прилага този режим за доставките на доставки на далекосъбщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, по които получатели са данъчно незадлъжени лица.

• Съгласно чл. 152, ал. 4 от ЗДДС, лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза, прилага този режим за доставките на доставки на далекосъбщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, по които получатели са данъчно незадлъжени лица.

• Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗДДС, лице регистрирано на основание чл. 156 за прилагане на режим в Съюза, за доставки с място на изпълнение на територията на страната по чл. 21, ал. 6 от ЗДДС, включително когато доставките са извършени от постоянен обект на територията на друга държава членка, прилага за тези доставки  общите правила на този закон.

• Съгласно чл. 153, ал. 2 от ЗДДС, лице, регистрирано на основание чл. 156 за прилагане на режима в Съюза, не прилага този режим за доставки с място на изпълнение на територията на друга държава членка по чл. 21, ал. 6, когато лицето има постоянен обект в тази държава членка, независимо дали доставките са извършени от този обект. За тези доставки, лицето прилага законодателството на държавата членка, в която е установен постоянния му обект.

• Регистрация и дерегистрация за прилагане на режима извън Съюза се извършват съгласно изискванията на чл. 154 и чл. 155 от ЗДДС.

• Регистрация и дерегистрация за прилагане на режим в Съюза се извършват съгласно изискванията на чл. 156 и чл. 157 от ЗДДС.

• Облагането на доставките на далекосъбщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, по които получатели са данъчно незадлъжени лица е регламентирано в чл. 158- чл. 159з от ЗДДС.

В чл. 120, ал. 3 от ЗДДС е регламентирано, че лице, регистрирано на основание на чл. 154 или чл. 156 от ЗДДС, води електронен регистър за извършени от него доставки на далекосъбщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, по които получатели са данъчно незадлъжени лица. В регистъра се посочва цялата изброена в ал. 3 на чл. 120 от ЗДДС информация за всяка извършена доставка, а именно:

1. държава членка по потребление;
2. вид и количество на предоставяната услуга;
3. датата, на която е възникнало данъчното събитие на доставката;
4. номер и дата на фактурата, ако такава е издадена за доставката, както и друга информация, съдържаща се в нея;
5. данъчната основа, като се посочва използваната валута;
6. всяко последващо увеличение или намаление на данъчната основа;
7. приложимата ставка на данъка;
8. размерът на данъка, като се посочва използваната валута;
9. датата и размерът на получените плащания и начинът на плащане;
10. всички авансови плащания;
11. име, пощенски адрес и електронни адреси на клиента, когато са известни на данъчно задълженото лице;
12. информация, използвана за определяне на мястото, където е установен клиентът или където е постоянният му адрес или обичайното му пребиваване.

1.2. Определяне на мястото на изпълнение и изискуемост на данъка

Съгласно разпоредбите на чл. 26, ал. 6 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на далекосъобщителни услуги, на услуги с радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път, по които получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където това лице е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване.

В чл. 85а от ЗДДС за доставка на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с място на изпълнение на територията на страната, по която получател е данъчно незадължено лице, данъкът е изискуем от доставчика.

1.3. Регистрация по ЗДДС

На регистрация по чл. 97б от ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и извършва доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио-и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с получатели – данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребивават в страната, когато:

• не е регистрирано на основание чл. 154 или в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза или на режим в Съюза;
• не е регистрирано на основание чл. 96, 97, 98 или чл. 100, ал. 1 и 3.

Регистрацията по чл. 97б от ЗДДС е регистрация по избор на данъчно задълженото лице.

Съгласно чл. 113, ал. 9 от ЗДДС лицата, регистрирани на основание чл. 97б от ЗДДС, нямат право да посочват данъка  в издаваните от тях фактури или известия към фактури за извършени доставки, различни от доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с получатели – данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребивават в страната.

1.4. Право на данъчен кредит на лицата, регистрирани по чл. 97б от ЗДДС

Чл. 70, ал. 4 от ЗДДС е регламентирано, че лице, регистрирано на основание чл. 97б, няма право на данъчен кредит по отношение на стоките и услугите, които се използват за целите на извършвани от лицето доставки, различни от доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с получатели – данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребивават в страната.

1.5. Речник на термините

„Услугите за радио- и телевизионно излъчване“ включват услуги, състоящи се от аудио- и аудиовизуално съдържание, като например радио или телевизионни предавания, които се предоставят на населението чрез съобщителни мрежи от доставчик на медийни услуги и под неговата редакционна отговорност за едновременно слушане или гледане въз основа на програмна схема.

Понятието „услуги, предоставяни по електронен път“ включва услуги, които се предоставят чрез интернет или електронна мрежа, както и които се предоставят по принцип автоматизирано – предвид естеството им, при минимална намеса на човешки фактор и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии.

„Далекосъобщителни услуги“ са услугите, отнасящи се до преноса, излъчването или приемането на сигнали, думи, образи и звуци или информация от всякакво естество по кабелни, радио, оптични или други електромагнитни системи, включително свързаното с тях прехвърляне или отстъпване на правото да се използва капацитетът за такова пренасяне, излъчване, предаване или приемане, с включването на предоставянето на достъп до глобални информационни мрежи.

Услуги „на най-високо ниво („over–the–top (OTT)“)“ – услуги, които могат да бъдат предоставяни само благодарение на връзка, установена чрез съобщителни мрежи (т.е. необходима е основна далекосъобщителна услуга) и следователно не изискват физическото присъствие на получателя на мястото, където се предоставя услугата.

„Далекосъобщителните мрежи“ са мрежи, които могат да бъдат ползвани за пренасяне на глас и данни. Те включват, но не се ограничават непременно до кабелни мрежи, далекосъобщителни мрежи и мрежи на доставчика на интернет услуги (ISP). Те следва да обхващат всяко съоръжение, което дава достъп до далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или електронни услуги.

За целите на ДДС понятията „далекосъобщителни мрежи“ и „съобщителни мрежи“ са взаимнозаменяеми. „Мобилните мрежи“ представляват подгрупа, включена изцяло в далекосъобщителните мрежи.

„Стационарната линия“ следва да обхваща елементи, които се свързват към мрежа, позволяваща пренос и снемане (напр. широколентова мрежа, локална мрежа тип Ethernet) и, когато е налице изискване за инсталиране на хардуер за изпращане/получаване на сигнал с определено равнище на постоянство (която не е проектирана така, че лесно или често да се премества). Поради това тя би могла да включва всеки вид кабел, използван за предаване на данни към или от съответното помещение (например меден проводник, оптичен кабел, широколентов кабел), както и сателит, когато се изисква инсталирането на сателитна чиния към помещенията.

„Портал“ означава всякакъв вид електронен магазин, уебсайт или подобна среда, които предлагат електронни услуги непосредствено на потребителя, без да ги пренасочват към уебсайта, портала и т.н. на друг доставчик за сключване на сделката. Типични примери за това са магазините за софтуерни продукти, електронните магазини и уебсайтовете, предлагащи електронни услуги за продажба.

„Интерфейсът“ включва портал, но това е едно по-широко понятие. При компютрите той следва да се разбира като устройство или програма, която позволява на две независими системи или на системата и на крайния потребител да общуват.

„Зона с безжична локална мрежа“ следва да се разбира като позоваване на конкретно място, а не на обширна географска територия, покрити от такава мрежа.

2. Изменения, свързани с течни горива

Чл. 118, ал. 8 от ЗДДС регламентира, че данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал. 4.

Съгласно ал. 9 на чл. 118 от ЗДДС, алинея 8 не се прилага от лице – получател по доставка на течни горива, което е бюджетна организация по смисъла на Закона за публичните финансови или общинско предприятие и не извършва продажби на течни горива.

Създадена е нова алинея 12 в чл. 118 от ЗДДС, в която е регламентирано, че когато органите по приходите констатират, че краен разпространител извършва продажби на течни горива от търговски обект и не разполага със стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята резервоари, незабавно уведомяват съответните компетентни органи за предприемане на действия по констатираните нарушения.

Създадена е и нова алинея 13 в чл. 118 от ЗДДС, според която алинея 12, не се прилага за продажби на течни горива за целите на речния и морския транспорт.