- Същност и видове трудови договори.
Трудовият договор се сключва между служителя и работодателя преди постъпването на работа. Необходимите документи, които служителят трябва да предоства на работодателя са:
- Молба от лицето за назначаване на работа;
- Автобиография;
- Трудова книжка;
- Осигурителна книжка, при наличието на такава;
- Копие от диплома за завършено образование;
- Копие от лична карта;
- Медицинско свидетелство;
- 1 брой снимка.
Трудовият договор може да бъде:
- Безсрочен трудов договор – сключва се за неопределено време ;
- Срочен трудов договор – сключва се:
– за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години, доколкото в закона не е предвидено друго;
– до завършване на определена работа;
– за заместване на работник или служител, който отсъства от работа;
– за работа на длъжност, която се заема с конкурс – за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс;
– за определен мандат, когато такъв е установен от съответния орган.
- Договор със срок за изпитване – сключва се, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява. Окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор за изпитване до 6 месеца (чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда).В договора се посочва в чия полза е уговорен срокът на изпитване. Ако това не е посочено приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни.През време на изпитването страните имат всички права и задължения, както при окончателен трудов договор. До изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие.
- Документиране и регистрация в НАП. Допълнителни споразумения.
Трудовият договор е в писмена форма. При назначаване работодателят трябва да подаде уведомление в НАП в три дневен срок от сключването, а при прекратяване – в 7 дневен срок. Служителят започва работа, след като подпише и получи екземпляр от сключения ТД и копие от уведомлението по чл.62 ал.3, заверено от НАП.
Пример: Ако работникът трябва да постъпи на работа на 10 юни , уведомлението трябва да бъде подадено в НАП най-късно на 9 юни или на 10 юни, но преди явяването на работа на работника. Преди да се яви на работа, работникът следва да е разписал, подаденото в НАП уведомление за започване на работа.
При промяна на срока на ТД или длъжността на служителя, работодателят съставя допълно споразумение и трябва да подаде новата информация в НАП в срок от 3 дни.
- Почивки, отпуски, неплатен отпуск, отпуск по болест.
Съгласно КТ работната седмица е 5-дневна при 8 часов работен ден. Служителят има право на почивки, платен годишен отпуск, неплатен годишен отпуск, други видове отпуски, отпуск по болест.
- Почивките са една или няколко всеки работен ден минимум 30 мин. за обяд, които не се включват в работното време.
- Почивни дни – Почивните дни при петдневна работна седмица са минимум два последователни дни /единият от тях е неделя/.
- Официални празници – Не се работи по време на официалните празници, които се определят от Министерския съвет за всяка календарна година.
- Отпуски. Отпуските са разгледани в чл. 155 до чл. 178 от КТ. Относно платения годишен отпуск, неплатен годишен отпуски и отпуск по болест, както следва :
– Платен годишен отпуск. При постъпване на работа за първи път служителят има право на платен годишен отпуск след 8 месеца трудов стаж. Размерът на платения отпуск е не по-малко от 20 работни дни.
– Неплатен годишен отпуск . Работодателят може да разреши на служителя неплатен отпуск в размер на 30 дни, независимо от това дали е ползвал платения годишен отпуск и независимо от пръдължителността на трудовия стаж.
– Отпуск по болест. Служителят има право на отпуск при временна нетрудоспособност, поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, изследване или лечение. За времето на отпуск поради временна нетрудоспособност на служителя се изплаща парично обезщетение в срокове и размери определени от закона.
- Осигуряване при трудов договор.
За извършената работа служителят получава брутно трудово възнаграждение. От тази сума се удържат осигурителни вноски за сметка на работника и за сметка на работодателя. От брутния доход, намален с осигурителните вноски за сметка на лицето се изчислява ДОД в размер на 10%, който се удържа от дохода на лицето.
Осигурителните вноски са и са следните проценти:
• Фонд ДОО:
– родени преди 01.01.1960 г. общо 20,5 % /за работодател 11,6% ;за служител 8,9%/;
– родени след 31.12.1959 г. общо 15,5 % /за работодател 8,8%; за служител 6,7%/;
• Фонд ГВРС – 0,1% за сметка на работодателя /внася се по сметката на ДОО/;
• Фонд ЗО – 8 % / за работодател 4,8%; за служител 3,2%/;
• Фонд ДЗПО за родените след 31.12.1959 г. – 5% / за работодател 2,8%; за служител 2,2%/;
• Фонд ТЗПБ – вноските се определят според икономическата дейност на предприятието;
Нетното възнаграждение на служителят е възнаграждението, което той получава след направените удръжки.
- Извънреден труд.
Извънредният труд е регламентиран в КТ /чл. 143-чл. 150/. Извънредният труд е забранен, съгласно разперадбата на чл. 143, ал. 2 от КТ. Изключение правят изброените в чл. 144 от КТ изключения, а именно:
– за извършване на работа във връзка с отбраната на страната;
– за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия;
– за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ;
– за извършване на аварийно- възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения;
– за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време;
– за извършване на усилена сезонна работа.
При извънреден труд заплащането е с увеличение, както следва:
– 50% за работа през работните дни;
– 75% за работа през почивните дни;
– 100 % за работа през официалните почивни дни;
