В настоящият материал ще намерите много синтезирана информация и основни понятия, касаещи основните данъчни закони за 2016 г.
І. Данък върху добавената стойност
1. Данъчно задължено лице
Данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
2. Данъчни ставки, съгласно чл. 66 от ЗДДС:
2.1. Ставката на данъка е 20 на сто (20%) за:
– облагаемите доставки, освен изрично посочените като облагаеми с нулева ставка;
– вноса на стоки на територията на страната;
– облагаемите вътреобщностни придобивания;
2.2. Данъчната ставка за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, е в размер 9 на сто (9%).
2.3. Ставката на данъка е 0 на сто (0%) в предвидените от ЗДДС случаи – Глава трета от ЗДДС.
3. С данък върху добавената стойност се облагат:
1. всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга;
2. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация;
3. всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната;
4. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по този закон;
5. вносът на стоки.
4. Облагаеми доставки със ставка 0%:
4.1. Доставка на стоки, изпращани или превозвани извън територията на Европейската общност;
4.2. Международен транспорт на пътници;
4.3. Международен транспорт на стоки;
4.4. Доставка, свързана с международен транспорт;
4.5. Доставка, свързана с международния стоков трафик;
4.6. Доставка по обработка на стоки;
4.7. Доставка на злато за централни банки;
4.8. Доставка, свързана с безмитна търговия;
4.9. Доставка на услуги, предоставяни от агенти, брокери и други посредници;
5. Освободени доставки:
5.1. Доставка, свързана със здравеопазване;
5.2. Доставка, свързана със социални грижи и осигуряване;
5.3. Доставка, свързана с образование, спорт или физическо възпитание;
5.4. Доставка, свързана с култура;
5.5. Доставка, свързана с вероизповедания;
5.6. Доставка с нестопански характер;
5.7. Доставка, свързана със земя и сгради;
5.8. Доставка на финансови услуги;
5.9. Доставка на застрахователни услуги;
5.10. Хазарт;
5.11. Доставка на пощенски марки и пощенски услуги;
5.12. Доставка на стоки или услуги, за която не е ползван данъчен кредит;
6. Регистрация по ЗДДС:
6.1. Задължителна регистрация (чл. 96 от ЗДДС) – Всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50,000.00 лв (петдесет хиляди лева) или повече за период от последните 12 последователни месеца преди текущия е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС;
6.2. Задължение за регистрация при доставка на стоки с монтаж и инсталиране (чл. 97 от ЗДДС) – Независимо от това дали е достигнало оборота за задължителна регистрация, на регистрация по ЗДДС подлежи всяко лице, установено в друга държава членка, което не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки, които се монтират или инсталират на територията на страната от или за негова сметка;
6.3. Задължение за регистрация при доставки на услуги, данъкът за които е изискуем от получателя (чл. 97а от ЗДДС);
6.4. Задължение за регистрация при дистанционна продажба на стоки (чл. 98 от ЗДДС);
6.5. Задължение за регистрация при вътреобщностно придобиване (чл. 99 от ЗДДС);
6.6. Регистрация по избор (чл. 100 от ЗДДС) – Всяко данъчно задължено лице, което не подлежи на задължителна регистрация, има право да се регистрира по този закон.
7. Специфични случаи на регистрация по ЗДДС:
7.1. Задължителна регистрация в резултат на преобразуване;
7.2. Регистрация на чуждестранно лице, което не е установено в страната;
8. Процедура за регистрация :
Регистрацията се извършва в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
9. Удостоверение за регистрация
В срок от 7 дни от постъпване на заявлението за регистрация, органът по приходите извършва проверка на основанието за регистрация. В срок от 7 дни от приключване на проверката, органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши регистрацията. Едновременно с връчването на акта за регистрация на регистрираното лице се връчва и удостоверение за регистрация, защитено с пластмасово фолио, по образец, определен от Правилника за прилагане на ЗДДС.
10. Данъчни документи
Данъчен документ по смисъла на ЗДДС е:
– фактурата;
– известието към фактурата (дебитно или кредитно);
– протоколът;
11. Отчитане
До 14-то число на месеца следващ месеца, за който се подава справка-декларация, дневник за покупките и дневник за продажбите, съгласно ЗДДС.
12. Режим за касова отчетност на ДДС
Режимът за касова отчетност на ДДС е регистрационен. Отчитането на ДДС по специалния режим за касова отчетност позволява на лицата, които го прилагат да отчитат ДДС към бюджета при плащането по доставката от техните клиенти. Регламентирано е, че при прилагане на този режим упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит за лица, които го прилагат възниква, от момента, в който ДДС върху доставените им стоки или услуги е платен на техния доставчик.
13. Специална схема за облагане с ДДС – „съкратено обслужване на едно гише“ или т. нар. „mini–One–Stop–Shop“ (MOSS)
13.1. Изменения, свързани с облагането на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път.
От 1 януари 2015 г. всички доставки на:
- далекосъобщителни услуги;
- услуги за радио- и телевизионно излъчване;
- услуги, извършвани по електронен път;
предоставени от данъчно задължени на данъчно незадължени лица, установени в Европейския съюз, ще се облагат на мястото, където получателят им е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване, наричана държава членка по потребление.
С цел да се гарантира правилното данъчно облагане на тези услуги предприятията от ЕС и от държави извън ЕС ще трябва да определят статуса на техния клиент (данъчно задължено или данъчно незадължено лице) и мястото (коя държава от ЕС или извън ЕС), с което е свързан този получател.
В тази връзка се отменя досегашната глава осемнадесета „Облагане на доставки на услуги, извършвани по електронен път от лица, неустановени в Европейския съюз“, като се създава нова глава осемнадесета с чл. 152 до чл. 159и „Специални режими за облагане на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път, по които получатели са данъчно незадлъжени лица“. В новата глава осемнадесета са регламентирани специалните два нови режима за обслужване от типа „мини на едно гише“ в зависимост от мястото на установяване на доставчика:
- Първият режим е „ Режим в Съюза“ – Този режим се прилага, когато доставчикът на услугите по глава 18 от ЗДДС е установен на територията на Европейския съюз. Чл. 152, ал. 2 от ЗДДС, регламентира, че лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на „Режим в Съюза“, което няма постоянен обект на територията на страната, прилага този режим за доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с място на изпълнение на територията на страната, по които получатели са данъчно незадължени лица. Регистрацията по реда на чл. 97б, е по избор.
· Вторият режим е „Режим извън Съюза“ – Този режим се прилага, когато доставчикът на услугите по чл. 158, ал. 1, не е установен на територията на Европейския съюз.
ІІ. Социално и здравно осигуряване по трудови и извънтрудови правоотношения
1. Минимален осигурителен доход
Със Закона за Бюджета на ДОО за 2016 г. се определят следните размери на месечния осигурителен доход:
– минимални месечни размери на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица съобразно облагаемия им доход за 2014 г. като самоосигуряващи се лица:
· до 5,400.00 лв. – 420.00 лв.;
· от 5,400.01 до 6,500.00 лв. – 450.00 лв.;
· от 6,500.01 лв. до 7,500.00 лв. – 500.00 лв.;
· над 7,500.00 лв. – 550.00 лв.;
– минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители – 300.00 лв.;
– максимален месечен размер на осигурителния доход – 2,600.00 лв.
– минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2014 г., както и за започналите дейност през 2015 и 2016 г. е 420.00 лв.
Определя се дневен минимален размер на обезщетението за безработица за 2016 г. – 7.20 лв.
Минималната работна заплата за страната за 2016 г. е 420.00 лв.
Осигурителните вноски за работниците, служителите, изпълнителите по договори за управление и контрол и за лица на избрани длъжности по чл.4, ал.1,т.8 от КСО се разпределят през 2016 г. между осигурителите и осигурените в съотношение: 60:40
– минималният осигурителен доход за работещите по трудови правоотношения е определен по групи професии и Класификацията на икономическите дейности – КИД(2008)
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. В осигурителния доход се включват и начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения.
2. Осигурителни вноски за 2016 г. (по трудови правоотношения при условията на III категория труд)
2.1. За фонд „Пенсии”
а. 17.8 на сто (17.8%) – за лица родени преди 01.01.1960 г.
б. 12.8 на сто (12.8%) – за лица родени след 31.12.1959 г.
2.2. За фонд „Общо заболяване и майчинство”- 3.5 на сто (3.5%);
2.3. За фонд „ Трудова злополука професионална болест”- осигурителната вноска е диференцирана по групи основни икономически дейности,съгласно Приложение 2 към чл. 13 от ЗБДОО,и е в следните размери от 0.4 % до 1.1%. Вноската е изцяло за сметка на работодателя;
2.4. За фонд „Безработица”- 1 на сто (1%);
2.5. За “ДЗПО” в универсален пенсионен фонд за лицата, родени след 31.12.1959 г. вноската е 5 на сто (5%);
2.6. През 2016 год. не се дължат вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.
2.7. Доходите на физическите лица се облагат с единна ставка 10% през 2016 г;
3. Вноски за здравно осигуряване
3.1. Размер на здравноосигурителна вноска – определя се всяка година със Закона за бюджета на НЗОК – 8 на сто за 2016 г (8%).
3.2. За 2016 г. разпределението на здравноосигурителните вноски между осигуряващия и осигурения е в съотношение 60:40, както следва:
– 3.2 на сто (3.2%) за сметка на осигуреното лице;
– 4.8 на сто (4.8%) за сметка на осигуряващия;
3.3. Здравноосигурителната вноска на самоосигуряващите се лица е изцяло за тяхна сметка и в размер на 8 на сто (8%) за 2016 г.
ІІІ. Закон за корпоративното подоходно облагане
1. Данъчна основа, данъчна ставка, данъчен период
Данъчната основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба.
Данъчната ставка на корпоративния данък е 10 на сто (10%).
Данъчният период за определяне на корпоративния данък е календарната година.
За новоучредените дружества, данъчно задължени лица, данъчният период обхваща периода от датата на учредяването им до края на годината.
2. Данъчни ставки при доходи от дивиденти и ликвидационни дялове и данък удържан при доходи на чуждестранни лица
2.1. С данък при източника в размер на 5 на сто (5%) се облагат дивидентите и ликвидационните дялове, разпределени от местни юридически лица.
2.2. Доходите от източник в страната /съгласно чл. 12, ал. 2, т. 3, 5 и 8 от ЗКПО/ на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника в размер на 10 на сто (10%), който е окончателен.
3. На годишна база с 10% данък се облагат разходите за:
3.1. Представителните разходи;
3.2. Социалните разходи, предоставени в натура;
3.3. Социалните разходи за вноски /премии/ за допълнително социално осигуряване и застраховка „Живот”;
3.4. Социалните разходи за ваучери за храна, съгласно предвидените в закона случаи;
3.5. Разходите, свързани с поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства, когато се ползват за управленска дейност;
ІV. Закон за акцизите и данъчните складове
1. Приложно поле
Законът за акцизите урежда облагането с акциз, както и контрола върху производството, употребата, складирането, движението и обезпечаването на стоките, подлежащи на облагане с акциз.
2. На облагане с акциз подлежат:
– алкохолът и алкохолните напитки;
– тютюневите изделия;
– енергийните продукти и електрическа енергия;
3. Акцизната ставка се определя в Закона за акцизите в зависимост от вида акцизна стока.
4. Съгласно Закона за акцизите има режим на регистрация;
5. Данъчни документи, съгласно Закона за акцизите:
– акцизен данъчен документ;
– известие към акцизен данъчен документ;
V. Закон за данъците върху доходите на физическите лица
1. Данъчни ставки
1.1. Единната данъчна ставка за облагане на доходите на физическите лица в размер на 10 на сто (10%);
1.2. Единната данъчна ставка за облагане на доходите от дейност като едноличен търговец – 15 на сто (15%);
1.3. Данъчни ставки на окончателен данък :
– 5 на сто (5%);
– 10 на сто (10%);
– 7 на сто (7%);
2. Облагаеми доходи:
– доходи от трудови правоотношения;
– доходи от стопанска дейност като еднолични търговци;
– доходи от друга стопанска дейност;
– доходи от наем или от друго възмездно предоставяне на ползване на права или имущество;
– доходи от прехвърляне на права или имущество;
– доходи от източници, съгласно чл. 35 от ЗДДФЛ, както и доходи, облагаеми с окончателни данъци по ЗДДФЛ.
3. Данъчни облекчения:
3.1. Данъчно облекчение за лица с намалена работоспособност;
3.2. Данъчно облекчение за лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане;
3.3. Данъчно облекчение за лични вноски за осигурителен стаж при пенсиониране;
3.4. Данъчно облекчение за дарения;
3.5. Данъчно облекчение за млади семейства;
4. Доходи на местни и чуждестранни физически лица:
4.1. Облагане доходи на чуждестранни лица
С окончателен данък се облагат следните доходи от източник в България, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната:
– обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер;
– стипендии за обучение в страната и чужбина;
– лихви, включително и съдържащи се във вноските по лизинг;
– доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество, включително вноски по договор за лизинг, в който не е изрично предвидено прехвърляне на правото на собственост;
– възнаграждения по договори за франчайз и факторинг;
– авторски и лицензионни възнаграждения;
– възнаграждения за технически услуги;
– награди и възнаграждения за дейност, извършена на територията на страната от чуждестранни физически лица, включително когато доходът е изплатен/начислен чрез трето лице, като импресарска агенция, продуцентска къща и други посредници;
– доходи от управление и контрол, от участие в управителни и контролни органи на предприятия;
– доходи от продажба, замяна и друго възмездно прехвърляне на недвижимо имущество;
– вноски по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост на недвижимо имущество;
– доходи от продажба, замяна и друго възмездно прехвърляне на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи;
Ставката на окончателния данък е 10 на сто (10%).
4.2. Облагане на местни и чуждестранни физически лица
– доходи от дивиденти в полза на еднолични търговци;
– доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на:
а/ местно или чуждестранно физическо лице от източник в България;
б/ местно физическо лице от източник в чужбина;
Облагат се с окончателен данък в размер на 5 на сто (5%).
– брутната сума на облагаемите доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки „Живот”, съгласно чл. 38, ал.8 от ЗДДФЛ.
Облагат се с окончателен данък в размер на 7 на сто (7%) в случаите на получаване на суми след изтичане срока на договора за застраховка „Живот”, който е 15 и