Данък при източника се удържа съгласно чл. 195 от Закона за корпоративното подоходно облагане. Смисълът на този данък е, че определени в Закона доходи се облагат при платеца на дохода. Данъка се удържа от юридическото лице, начисляващо доходите, което след това внася удържания данък в бюджета. Данъкът при източника е окончателен, т.е. доходите не се облагат и при получателя им.
1. Обхват на данъка
Доходите, които се облагат с данък при източника са изброени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8 от закона за корпоративното подоходно облагане. от тези разпоредби на Закона следва, че с данък върху източника се облагат:
1.1. Дивидентите и ликвидационните дялове, разпределени от местни юридически лица в полза на:
– Чуждестранни юридимески лица, с изключение на случаите, когато дивидентите се реализират от чуждестранно юридическо лице чрез място на стопанска дейност в страната;
– Местни юридически лица, които не са търговци.
Не се облагат с данък при източника дивидентите и ликвидационните дялове, когато са разпределени в полза на:
– Местно юридическо лице, което участва в капитала на дружество като представител на държавата;
– Чуждестраннно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
1.2. Доходите на чуждестранни юридически лица, които са от източник в страната, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника. Такива доходи са:
– доходи от финансови активи и от сделки с финансови активи, издадени от местни юридически лица, държавата и общините;
– лихви, в това число лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг;
– доходи от наем или от друго предоставяне на движимо имущество;
– авторски и лицензионни възнаграждения;
– възнаграждения за технически услуги;
– възнаграждения по договори за франчайз и факторинг;
– възнаграждения за управление или контрол на българско юридическо лице;
– доходи от недвижимо имущество или от сделки с недвижимо имущество.
Важно е да се уточни, че с данък при източника не се облагат доходите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на §1, т. 21 от допълнителните разпоредби на ЗКПО, а именно сделките:
– с дялове на инвестиционни схеми, акции и права, извършени на регулиран пазар. „Права” са ценните книжа, даващи право за записване на определен брой акции във връзка с взето решение за увеличаване на капитала;
– сключени при условията и по реда на обратно изкупуване от колективни инвестиционни схеми, допуснати за публично предлагане в страната или в друга държава – членка на Европейския съюз или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
– сключени при условията и реда на търгово предлагане или аналогични по вид сделки в друга държава – членка на Европейския съюз или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
2. Данъчна основа за данъка, удържан при източника
данъчната основа за данъка, удържан при източника, в зависимост от вида на дохода е:
2.1. Данъчната основа за определяне на данъка за доходите от дивиденти е брутният размер на разпределените дивиденти;
2.2. Данъчната основа за определяне на данъка за доходите от ликвидационни дялове е разликата между пазарната цена на подлежащото на получаване от съответния акционер или съдружник и документално доказаната цена на придобиване на акциите или дяловете му;
2.3. Данъчната основа за определяне на данъка за доходите от лихви по договорите за финансов лизинг в случаите, когато в договора не е определен размер на лихвата е пазарната лихва;
2.4. Данъчната основа за определяне на данъка за доходите на чуждестранни лица от разпоредителни действия с финансови активи е положителната разлика между продажната им цена и тяхната документално доказана цена на придобиване;
2.5. Данъчната основа за определяне на данъка за доходите на чуждестранни лица от разпореждане с недвижимо имущество е положителната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на това имущество;
2.6. Данъчната основа за определяне на данъка за доходите на чуждестранни лица във всички други случаи е брутният размер на доходите;
3. Данъчни ставки
Данъчните ставки за изчисляване на данъка, удържан при източника са определени в чл. 200 от Закона за корпоративното подоходно облагане. Те са:
3.1. Данъчна ставка на данъка върху доходите по чл. 194 от ЗКПО /дивиденти и ликвидационни дялове/ е 5 на сто;
3.2. Данъчна ставка на данъка върху доходите по чл. 195 от ЗКПО /доходи на чуждестранни юридически лица, които са от източник в страната, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната/ е 10 на сто.
4. Деклариране на данъка
Декларирането на данъка е регламентирано в чл. 201 от Закона за корпоративното подоходно облагане. То се извърива от:
4.1. Лицата, удържали и внесли данъка при източника и лицата, начислили дохода по чл. 12, ал. 3 и 8, декларират това обстоятелство пред териториалната дирекция на Националната агенция по приходите, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на дохода. Декларирането став чрез декларация по образец. Срокът за подаване на декларацията е до края на месеца, следващ тримесечието, през което е внесен данъка;
4.2. В случаите, когато платецът на дохода е лице, което не е задължено да удържа и внася данък, декларацията се подава от получателя на дохода пред териториалната дирекция на Националната агенция по приходите – София. Декларацията се подава в срок до подаване на искането за издаване на удостоверение, но не по-късно от края на месеца, следващ тримесечието, през което е внесен данъка.
По искане на заинтересовано лице за внесения данък върху дохода на чуждестранни юридически лица се издава удостоверение по образец за удържан и внесен данък, удържан при източника. Удостоверението се издава от териториалната дирекция на националната агенция по приходите, където подлежи на внасяне данъка.
5. Внасяне на данъка
5.1. Лицата, които удържат данъка при източника нърху доходи от дивиденти и ликвидационни дялове, са длъжни да внесат дължимите данъци, както следва:
5.1.1. В тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивиденти или ликвидационни дялове – в случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която Република България има влязла в сила Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане;
5.1.2.
Други статии
