Съгласно разпоредбите на чл. 114 от КТ, трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж.
Съгласно чл. 4 от КСО, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са: работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по чл. 4а, ал. 1 от КСО. Лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта, не се осигуряват за безработица, ако това е предвидено в съответната програма. Работниците и служителите, наети на работа при един работодател за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец или наети на работа при повече работодатели – при всеки от тях за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, се осигуряват задължително за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест.
При сключен трудов договор съгласно чл. 114, не влиза задължение за осигуряване във фонд „Общо заболяване и майчинство”, което означава, че такива работници нямат право да ползват болнични или обезшетения от НОИ.
Работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. (чл. 23 от КТ)
Извод: Ако за 1 година е работил 416 часа, има право на платен годишен отпуск 2,6 дни.
С промените в Кодекса на труда, се промени статута на договора за извършване на работа до пет работни дни, като той вече е регламентиран като основен договор и един работник може да има няколко такива, до момента в който не се запълни 8-часовия работен ден. Работното време може да е различно. Това зависи от това какви нужди от работна ръка има конкретния работодател. Този договор вече се сключва, не за 5 дни в месеца, а за даден брой дни. Според направените промени, служителите назначени по чл.114, имат право на отпуск и стаж, пропорционално на отработеното време.
Служители назначени по такъв договор обаче, със заетост 2 часа на ден например, ще имат промяна в класа за прослужено време, веднъж на 4 години. При така посочената заетост, работникът ще има право на 3 дни отпуск за една календарна година.
Ако трудовият договор за извършване на работа в определен брой дни от месеца е единствен, трудовият стаж се удостоверява в трудовата книжка на лицето, след като договора се прекрати. В противен случай се издава удостоверение за пенсиониране (УП 3).
Възниква въпросът, дали работник назначен по чл.114 има право на обезщетение за неизползван отпуск, след като договора бъде прекратен и каква сума ще получи, в зависимост от това, на колко часа е назначен.
Служител по чл.114, на когото е начислено обезщетение по чл.224 от КТ, следва да изчислява среднодневното брутно възнаграждение на база на отработеното време.
Когато лицето е работило пълен месец, но няма база за отпуск се прилага разпоредбата на НСОРЗ, чл. 18, ал. 1, изречение второ. В този случай, разделяме брутната заплата на текущия месец на средномесечния брой работни дни за съответната работна година.
Когато лицето е работило пълен месец, и има база за отпуск, се прилага разпоредбата на НСОРЗ, чл. 18, ал. 1, изречение първо. В този случай брутната работна заплата за месеца, в който има най-много 10 отработени дни се разделя на броя на отработените дни през този месец.
Когато служителят има отработен непълен месец (5дни*8ч.), и няма база за отпуск, тъй като предходен месец няма десет отработени дни, среднодневното брутно възнаграждение се изчислява на основание на НСОРЗ, чл. 19, ал. 1 и ал. 2. Когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от Кодекса на труда се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец.Размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата.
При заетост на лицето всеки работен ден по 2 ч., се прилага разпоредбата на чл. 18 от НСОРЗ.
За да е зачетен един ден за трудов стаж, работниците трябва да имат изработени най-малко една втора от максималната продължителност на работното време, установена с Кодекса на труда, която е 8 часа. Това означава, че при 8 законни часа, трябва да сте работили поне 4. (чл.9, ал.2 от НТКТС (Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж). Съгласно разпоредбите на чл. 19, ал. 2 от НСОРЗ (Наредба за структурата и организацията на работната заплата), среднодневното брутно възнаграждение, което се взима за база за отпуска при пълен работен ден, не бива да бъде по-малко от средното бруто на база минимална заплата за страната.
Когато обаче имаме подневно сумиране на работното време, месецът е пълен, ако са изработени всички работни дни за месеца (чл.9, ал.3 от НТКТС)
Когато това условие не е изпълно и в предходния месец нямаме отработени 10 дни, се прилага чл. 177, ал. 2 от КТ, според който когато няма месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението по ал. 1 се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер. Или средно дневното бруто се намира, като основната заплата и всички постоянни плащания за периода се разделят на средномесечния брой работни дни.
Съгласно разпоредбите на чл. 19, ал. 1 от НСОРЗ, в случай че работника не е работил целия месец, брутната заплата, трудово възнаграждение по чл.228 от Кодекса на труда, се определя, като полученото среднодневното бруто бъде умножено по броя на работните дни за същия месец. В чл. 18, ал. 1, изречение второ от НСОРЗ, е регламентирано, че среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл. 177, ал. 2 от Кодекса на труда се установява, като уговореното в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер се раздели на средномесечния брой работни дни през съответната календарна година.
За сключен трудов договор по чл. 114 се уведомява НАП по надлежния ред с подаване на уведомление по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда.
