Счетоводно третиране на отсрочените данъци съгласно МСС 12

Активите по отсрочени данъци представляват възстановимите в бъдещи периоди суми на  данъци върху дохода, свързани с:

 

–      Приспадащите се временни разлики;

–      Преноса на неизползвани данъчни загуби;

–      Преноса на неизползвани данъчни кредити.

 

Пасивите по отсрочени данъци са дължимите в бъдещи периоди суми на данъци върху дохода, свързани с облагаемите временни разлики.

 

                 За да бъдат разбрани активите и пасивите по отсрочени данъци е необходимо да бъдат разяснени временните разлики, в резултат на които се

                 формират активи и пасиви по отсрочени данъци.  

 В стандарта са посочени и определенията на облагаеми и приспадащи се временни разлики. Те са представени като:

 

1.    Облагаеми временни разлики, които са временните разлики, в резултат на които ще възникнат облагаеми суми при определянето на облагаемата печалба/загуба в бъдещи периоди, когато балансовата стойност на актива или пасива бъде възстановена или уредена;

 

2.    Приспадащи се временни разлики, които са временните разлики, в резултат на които ще възникнат суми, подлежащи на приспадане, при определянето на облагаемата печалба/загуба в бъдещи периоди, когато балансовата стойност на актива или пасива бъде възстановена или уредена.

 

Счетоводно третиране на активите по отсрочени данъци

 

Активи по отсрочени данъци се признават ако: 

а) Предприятието има достатъчно облагаеми временни разлики, отнасящи се до същите данъчни органи и същото данъчнозадължено предприятие, които ще доведат до облагаеми суми, срещу които да бъдат оползотворени неизползваните данъчни загуби или неизползваните данъчни кредити преди изтичането на срока им;

 б) Има вероятност предприятието да реализира облагаема печалба, преди да е изтекъл срокът на неизползваните данъчни загуби или неизползваните данъчни кредити – т.е. отсрочен данъчен актив се признава за всички приспадащи се временни разлики до степента, до която е вероятно да съществува облагаема печалба, срещу която да могат да се оползотворят приспадащите се временни разлики. Ако се прецени,че в следващите години няма да се отчете данъчна печалба, или тя ще бъде в недостатъчен размер, може да не се отчита отсрочен данъчен актив по намаляемите временни разлики. Това означава, че при обратното им проявление в следващи години те няма да се намаляват при преобразуването на финансовия резултат. В текущата година с тях ще се увеличи финансовия резултат при преобразуването и на практика те ще се превърнат в постоянни разлики; 

 в) Неизползваните данъчни загуби са в резултат от установими причини, които е малко вероятно да се проявят отново;

 г) Предприятието разполага с възможности за данъчно планиране, чрез които би могло да създаде облагаема печалба за периода, през който могат да се оползотворят неизползваните данъчни загуби или неизползваните данъчни кредити

 МСС 12 дава възможност на предприятието да признае непризнатите в предходен период отсрочени данъчни активи до степента, до която се е появила вероятност бъдещата облагаема печалба да позволява възстановяването на отсрочения данъчен актив. МСС 12 дава като пример подобряването на условията за търговия. Това може да увеличи вероятността предприятието да генерира достатъчна бъдеща облагаема печалба, за да може отсроченият данъчен актив да удовлетвори критериите за признаване.

          

           Примери за отсрочени данъчни активи

 

1.     Отсрочени данъчни активи се признават и когато са налице неизползвани данъчни загуби и неизползвани данъчни кредити. Съществуването на неизползвани данъчни загуби обаче е важно доказателство, че е възможно да не бъде реализирана бъдеща облагаема печалба. Поради това когато предприятието има история на скорошни загуби, то признава активите по отсрочени данъци, възникващи от неизползвани данъчни загуби или кредити само до степента, до която има достатъчно облагаеми временни разлики или други убедителни доказателства, че ще бъде реализирана достатъчна облагаема печалба, срещу която да се оползотворят неизползваните данъчни загуби или кредити. При такива обстоятелства се изисква оповестяване на размера на отсрочения данъчен актив и характера на доказателствата в полза на неговото признаване.

2.     Разходите за пенсионни доходи могат да бъдат приспаднати при определянето на счетоводната печалба в течение на стажа на служителя, но се приспадат при определянето на облагаемата печалба или когато предприятието заплаща вноски към фонда, или когато пенсионните доходи се заплащат от самото предприятие. Между балансовата стойност на пасива и неговата данъчна основа съществува временна разлика; данъчната основа на пасива обикновено е нула. Такава приспадаща се временна разлика води до отсрочен данъчен актив, тъй като икономическите ползи ще се влеят в предприятието под формата на приспадане от облагаемата печалба при плащане на вноските или пенсионните доходи; 

3.    Разходите за изследователска дейност се признават като разход при определяне на счетоводната печалба в периода, през който са възникнали, но приспадането им може да не е разрешено при определяне на облагаемата печалба/загуба до по-късен период. Разликата между данъчната основа на разходите за изследователска дейност, представляваща сумата, която данъчните органи ще позволят да се приспадне в бъдещи периоди, и нулевата балансова стойност, представлява приспадаща се временна разлика, която води до отсрочен данъчен актив; 

4.    Цената на придобиване при бизнес комбинация се разпределя чрез признаване на разграничимите придобити активи и поети пасиви по справедлива стойност към датата на придобиване. Когато се признава поет пасив към датата на придобиване, но свързаните с това разходи не се приспадат при определяне на облагаемата печалба до по-късен период, възниква приспадаща се временна разлика, която води до отсрочен данъчен актив. Отсрочен данъчен актив възниква също и когато справедливата стойност на придобит разграничим актив е по-ниска от неговата данъчна основа. И в двата случая възникващият отсрочен данъчен актив влияе върху репутацията. Поради това влияние предприятието НЕ признава отсрочените данъчни пасиви, произтичащи от първоначалното признаване на репутацията. Като резултат от бизнес комбинация придобиващото предприятие може да сметне, че съществува вероятност да възстанови свой собствен отсрочен данъчен актив, който не е бил признат преди бизнес комбинацията. Например придобиващото предприятие може да е в състояние да оползотвори ползата от неизползвани данъчни загуби срещу бъдещата облагаема печалба на придобитото предприятие. В такива случаи придобиващият признава отсрочен данъчен актив, но не го включва като част от отчитането на бизнес комбинацията и поради това не го взема предвид при определянето на репутацията или сумата на всяко превишение на участието на придобиващия в нетната справедлива стойност на разграничимите активи, пасиви и условни задължения на придобитото предприятие над цената на комбинацията; 

5.     Определени активи могат да бъдат отчитани по справедлива стойност или да бъдат преоценявани, без да се извършва съответното преизчисляване за данъчни цели. Ако данъчната основа на актива надвишава неговата балансова стойност, възниква приспадаща се временна разлика.

 

Действията, които следва да предприеме счетоводния отдел на предприятието, след като е идентифицирал активите по отсрочени данъци при считоводното им отразяване са:

 

     а/ С активите по отсрочени данъци следва да бъде увеличена счетоводната печалба за текущия период, респективно намалена счетоводната загуба;

     б/ Когато има активи по отсрочени данъци, които се проявяват при обратното действие на временната разлика, то със сумата на намалението на актива  по отсрочени данъци следва да се намали счетоводната печалба, респективно да се увеличи счетоводната загуба; 

     в/ С данъчния ефект от данъчна загуба за периода следва да се признае актив по отсрочени данъци, с който да се увеличи счетоводната печалба, респективно да се намали счетоводната загуба.

  

       Счетоводно третиране на пасивите по отсрочени данъци

 

Присъщо на признаването на един актив е, че неговата балансова стойност ще бъде възстановена под формата на икономически ползи, които се вливат в предприятието в бъдещи периоди. Когато балансовата стойност на актива надвишава неговата данъчна основа, размерът на облагаемите икономически ползи ще превиши позволената сума, подлежаща на приспадане за данъчни цели. Тази разлика е облагаема временна разлика и задължението да се платят произтичащите от нея данъци върху дохода в бъдещи периоди представлява отсрочен данъчен пасив. Когато предприятието възстановява балансовата стойност на актива, облагаемата временна разлика се проявява обратно и предприятието ще има облагаема печалба. По този начин има вероятност от предприятието да изтекат икономически ползи под формата на плащания на данъци. Поради това МСС 12 изисква признаването на всички отсрочени данъчни пасиви, освен при определени обстоятелства:

 

1.   Първоначалното признаване на репутация; 

2.   Първоначалното признаване на актив или пасив при операция, която не е бизнес комбинация и не влияе нито върху счетоводната печалба, нито върху данъчната печалба/загуба към момента на извършване на операцията. 

3.   За всички облагаеми временни разлики, свързани с инвестиции в дъщерни предприятия, клонове, асоциирани предприятия или участия в съвместни предприятия, при които са изпълнени и двете условия: 

а)   предприятието майка, инвеститорът или съдружникът е в състояние да контролира времето на обратното проявление на временната разлика; и

 б)  съществува вероятност временната разлика да не се прояви обратно в предвидимо бъдеще.

 

Примери за пасиви по отсрочени данъци

 

Някои временни разлики възникват, когато приход или разход бъде включен в счетоводната печалба за един период, а в облагаемата печалба за друг период. Такива временни разлики често се описват като времеви разлики. МСС 12 дава примери за временни разлики, които са облагаеми, поради което водят до отсрочени данъчни пасиви: 

–    Приход от лихви е включен в счетоводната печалба пропорционално във времето, но при някои законодателства може да се включва в облагаемата печалба при постъпването на паричното плащане. Данъчната основа на всяко признато в баланса вземане във връзка с такива приходи е нула, защото приходите не влияят върху облагаемата печалба, докато не бъдат събрани;

Други статии