Право на обезщетение за бременност и раждане имат лицата, които са осигурени за риска майчинство и внасят вноски във фонд „Общо заболяване и майчинство“. Това са лицата:
– Работещите по трудово или приравнено на него правоотношение;
– Членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност в кооперациите;
– Изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, управителите на предприятията на едноличните търговци, управителите на неперсонифицираните дружества, синдиците и ликвидаторите;
– Лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение на изборни длъжности;
– Самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват по желание за риска временна неработоспособност.
Не са осигурени за бременност и раждане:
– Работещите по трудов договор за не повече от 5 работни дни или 40 часа месечно;
– Работещите по граждански договор.
Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 12 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата.
Съгласно чл. 48 от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Изискването за 12 месеца осигурителен стаж се отнася за лицата, за които отпускът поради бременност и раждане е започнал след 31.12.2008г.
Съгласно чл. 50, ал. 1 от КСО, осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането.
За заварените случаи в параграф 22к от ПЗР на КСО е посочено решение::
1. Майките (осиновителите), за които срокът на обезщетението не е изтекъл до 1 януари 2009 г. имат право на обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни.
2. Майките (осиновителите), за които срокът на обезщетението по чл.50 е изтекъл до 1 януари 2009 г., но от започването му не са изтекли 410 календарни дни, имат право на обезщетение за бременност и раждане за остатъка до края на този период.
В чл.163, ал.1 и ал.8 “315 дни” се заменят с “410 дни”.
В Преходните разпоредби се създава § 3б :
Алинея първа разглежда случаите, при които работничките или служителките, на които отпускът за бременност и раждане в размер на 315 календарни дни не е изтекъл към 1 януари 2009 г., след тази дата имат право на отпуск по чл.163, ал.1 за остатъка до 410 дни.
Съгласно алинея 2, работничките или служителките, на които отпускът за бременност и раждане в размер на 315 календарни дни е изтекъл преди 1 януари 2009 г. след тази дата имат право на отпуск по чл.163, ал.1 в размер на разликата между 410 календарни дни и сбора на ползвания или полагащия се отпуск за отглеждане на дете за времето до 31 декември 2008 г.
Отпускът за бременност и раждане се разрешава въз основа на писмено заявление на работничката или служителката до предприятието. От деня на разрешаването на отпуска по ал.2 отпускът на работничката или служителката за гледане на малко дете се прекратява
Когато срокът за бременност и раждане в размер на 315 дни не е изтекъл към 2 януари 2009г. парично обезщетение за остатъка до 410 дни се изплаща само, ако майката ползва остатъка от отпуска до 410 дни. Остатъкът от отпуска може да се ползва въз основа на подадено от майката (осиновителката) на заявление в предприятието по реда на НРВПО. За получаването на обезщетението се подава ново заявление –декларация.
За този период майката не може да ползва отпуск за отглеждане на детето и да получава обезщетения по чл. 53 или чл. 54 (ако работи и не ползва отпуска).
Когато срокът за бременност и раждане в размер на 315 дни е изтекъл преди 2 януари 2009г. са възможни следните 2 хипотези:
Според първата хипотеза: На 1.01.2009г. майката или друго правоимащо лице ползва отпуск за гледане на дете и получава обезщетение или пък майката работи и ползва половината от обезщетението (чл.54 от КСО) : оставане в разпоредбите за гледане на малко дете; или преминаване към отпуск за бременност и раждане след подаване на декларация за промяна на обстоятелствата.
Съгласно втората хипотеза: На 1.01.2009г. съгласно чл. 54 от КСО, майката не е заварена с право на отпуск за гледане на дете или с право на половината обезщетение : ползване на права по разпоредбите за гледане на дете е невъзможно (няма заварен случай, а все още е в периода до 410 дни); подаване на заявление за отпуск за бременност и раждане и заявление-декларация за обезщетение за бременност и раждане, ако отговаря на условията.
Когато към 1.01.2009г. майката не е била осигурена и ползвала отпуск за бременност и раждане в размер на 315 дни, но към тази дата не са изтекли 410 календарни дни, тя ще има право на парично обезщетение за остатъка до изтичане на този период, ако за нея възникне осигуряване за общо заболяване и майчинство и й бъде разрешен отпуск. В този случай парично обезщетение се изплаща, ако осигуреното лице има 12 месеца осигурителен стаж, а размерът се изчислява от 12 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на риска.
Чл. 50, ал. 6 от КСО регламентира, че осигуреният за общо заболяване и майчинство баща (осиновител) има право на парично обезщетение при раждане на дете в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход за срок до 15 календарни дни, ако има 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за този риск.
Осигуреният за общо заболяване и майчинство баща (осиновител) има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера на 90 на сто от след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни, ако има 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за този риск. (чл.50 ал.7 на КСО)
Чл. 163, ал. 7 от КТ, регламентира, че когато майката и бащата се намират в брак или живеят в едно домакинство, бащата има право на 15-дневен отпуск при раждане на дете от датата на изписване на детето от лечебното заведение.
Съгласно чл. 163, ал. 8 от КТ, със съгласието на майката (осиновителката) след навършване на 6-месечна възраст на детето бащата (осиновителят) може да ползва вместо нея отпуск за остатъка до 410 дни.
Съгласно чл. 163, ал. 9 от КТ, за времето, през което бащата (осиновителят) ползва отпуск отпускът на майката се прекъсва.
Бащата подава заявление – декларация с приложени заверени от осигурителя копия от:
– заповедта за разрешаване на отпуска;
– удостоверението за раждане на детето;
– документ от лечебното заведение, удостоверяващ датата на изписване на детето.
Бащата (осиновителят) подава заявление –декларация с приложени заверени от осигурителя копия от:
– заповедта за разрешение на отпуска;
– удостоверението за раждане на детето;
Чл. 52 от КСО регламентира, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Изискването за 12 месеца осигурителен стаж се отнася за лицата, при които отпускът за отглеждане на дете е започнал след 31.12.2008г.
Размер на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете до 2 години – 240 лв.
