Бихме искали синтезирано да ви информираме относно изменения в Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), в сила от 01.01.2013 г.
В сила от 01.01.2013 г., са направени промени относно съдържание, връчване и изменение на заповедта за възлагане на ревизия, като в чл. 113, ал. 1, т. 2 е записано, че със заповедта за възлагане на ревизия се определят освен, както досега, ревизиращите органи по приходите, така и ръководителя на ревизията.
Прието е изменение относно издаването на ревизионен акт. В чл. 119 е променена ал. 2, като от 01.01.2013 г., тя гласи, че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за подаване на възражение. Когато установяването на задължения или отговорности в конкретното производство е недопустимо, производството се прекратява със заповед. Чл. 119, ал. 3 пък дефинира, че когато органите по чл. 119, ал. 2 (органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията) не могат да постигнат съгласие, ревизионният акт, съответно заповедта за прекратяване се издава от друг орган по приходите, определен от териотриалния директор или от оправомощено от него лице, въз основа на писмено уведомление от органа, възложил ревизията. Ревизионният акт или заповедта за прекратяване се връчват на ревизираното лице в 7-дневен срок от издаването.(чл. 119, ал. 4).
Промяната, в чл. 120, в сила от 01.01.2013 г. е в ал. 1, т. 1, където е добавено, че ревизионният акт съдържа, името и длъжността на органите, които го издават. Другата промяна в чл. 120, ал. 1 е в т.8, където също корекцията е по-скоро козметична, като е записано, че ревизонният акт съдържа подписи на органите по приходите, издали ревизионния акт.
2. Промени относно процедура за взаимна помощ и обмен на информация с държавите-членки на Европейския съюз, в областта на данъците върху доходите, имуществото и застрахователни премии
Съществени са и промените направени в Раздел V „Процедура за взаимна помощ и обмен на информация с държавите-членки на Европейския съюз, в областта на данъците върху доходите, имуществото и застрахователни премии“.
Създаден е нов чл. 143а, на който е променено заглавието и от 01.01.2013 г., то е „Предмет“. Според промените в чл. 143а, раздел V урежда правилата за осъществяване на административно сътрудничество чрез обмен на информация, включително по електронен път, с държавите – членки на Европейския съюз, необходима за установяване на задължения за данъци, посочени в чл. 143б. Раздел V урежда и правилата за взаимодействие с Европейската комисия по въпроси, свързани с координацията и оценката на административното сътрудничество. (чл. 143а, ал. 2). Правилата на раздела не засягат прилагането на процедурата за осъществяване на взаимна помощ по наказателноправни въпроси, както и поетите допълнителни задължения в областта на административното сътрудничество с държавите – членки на Европейския съюз, съгласно сключените международни договори, по които Република България е страна. (чл. 143а, ал. 3)
Променено е заглавието и на чл. 143б „Обхват“. В сила от 01.01.2013 г., е дефинирано, че по реда на раздел V, се осъществява административно сътрудничество по отношение на данъците, включително местните данъци, установявани от държавите – членки на Европейския съюз. Уточнено е, че разпоредбите по раздел V не се прилагат по отношение на ДДС, митни сборове, акцизи, задължителни осигурителни вноски, такси за издаване на удостоверения и на други документи, издавани от държавни и местни органи, както и по отношение на вземания с договорен характер, включително възнаграждения по договори за услуги от обществен интерес.
Чл. 143в, дефинира, че компетентен орган да осъщствява административно сътрудничество с компетентните органи на държавите – членки на Европейския съюз, по отношение на данъците по чл. 143б от ДОПК е изпълнителният директор на Националната агенция за приходите или оправомощени от него длъжностни лица. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите определя със заповед звено в структурата на Националната агенция за приходите, което осъществява контактите с други държави – членки на Европейския съюз, в областта на административното сътрудничество, изпълнява функциите на запитан, съответно запитващ орган на територията на Република България и осъществява контактите с Европейската комисия.
Видовете административно сътрудничество, съгласно чл. 143г, ал. 1 се осъществява чрез:
1. обмен на информация при поискване;
2. автоматичен обмен на информация;
3. спонтанен обмен на информация;
4. искане за връчване;
5. присъствие и участие в административни производства;
6. паралелни проверки и ревизии.
Чл. 143г, ал. 2 дефинира какво е обмен при поискване. Чл. 143г, ал. 3 дава определение на автоматичен обмен на информация, а чл. 143г, ал. 4 дефинира спонтанен обмен на информация.
В сила от 01.01.2013 г. чл. 143д, разглежда процедурата за обмен на информация при поискване от местен запитващ орган. В чл. 143д, ал. 3 е уточнено, че искането за обмен на информация съдържа най-малко информация за името, съответно наименованието (фирмата) на проверяваното или ревизираното лице, както и целта, поради която се иска информацията. То може и да съдържа допълнителна информация, като името, съответно фирмата и адреса на всяко лице, за което се смята, че разполага с исканата информация, други данни, които могат да улесня събирането на информация от запитания орган на друга държава-членка, мотивирано искане за провеждане на определено административно производство или искане за изпращан ена оригинали на документи – при условие, че националното законодателство на запитаната държава-членка на Европейския съюз позволява това.
Чл. 143е, в сила от 01.01.2013 г. регламентира обмена на информация при поискване на запитващ орган на друга държава-членка на Европейския съюз. Съгласно ал. 2 на чл. 143е, по искане на запитващ орган на друга държава-членка на Европейския съюз, местният запитан орган предоставя информация, която е от значение за установяването на задължения за данъци по чл. 143б от ДОПК. Процедурата за обмен на информация при поискване на запитващ орагн на друга държава – членка на ЕС, се разглежда в разпоредбите на чл. 143е, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5. Чл. 143 ж, ал. 1, в сила от 01.01.2013 г., дефинира ,че в най-кратък срок местният запитан орган предоставя информация по чл. 143б на запитващия орган на друга държава – членка на Европейския съюз. Когато органът разполага с тази информация, той я предоставя в двумесечен срок от датата на получаването на искането, а в останалите случаи – в срок до 6 месеца от датата на получаване на искането, ако не е уговорено друго. Незабавно, но не по-късно от 7 работни дни от датата на получаване на искането, местният запитан орган уведомява по електронен път, запитващия орган, че го е получил. (чл. 143ж, ал. 2). Когато в искането има пропуски или е необходима допълнителна информация, местният запитан орган е длъжен в срок до един месец от датата на получаване на искането да уведоми запитващия орган за това. (чл. 143ж, ал. 3) Важно е да се знае, че сроковете по чл. 143ж, ал. 1, започват да текат от деня, следващ деня, в който са отстранени пропуските, съответно е получена допълнителната информация. В тримесечен срок от получаване на искането местният запитан орган е длъжен да уведоми запитващия орган, че срокът е недостатъчен за събиране и предоставяне на исканата инфрмация. Трябва да се посочат и причините за това и срока, в който ще може да се събере и предостави исканата информация (чл. 143, ал. 4). Ако пък изобщо не е възможно да бъде събрана и предоставена исканата информация, или на основанията, посочени в чл. 143р, ал. 1, има отказ за предоставянето й, то местият запитан орган е длъжен в едномесечен срок от датата на получаване на искането да уведоми запитващия орган, като се аргументира и с причините за това. В чл. 143з, ал. 1, в сила от 01.01.2013 г. се регламентира, че Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите изпраща на комтентния орган на държава – членка на Европейския съюз, наличната информация за следните доходи на местни лица на тази държава членка: доходи от трудови правоотношения; възнаграждения по договори за управление и контрол; застрахователни обезщетения или премии, изплатени при настъпило застрахователно събитие по договори за застраховки „Живот“, когато не попадат в обхвата на друг обмен ан информация между държавите – членки на Европейския съюз; пенсии; собственост и/или доходи от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително от ограничени вещни права върху такова имущество; доходите от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на недвижимо имущество. Тази информация не следва да се изпраща на компетентните органи на държавите – членки на Европейския съюз, ако те изрично заяввят, че не желаят да я получават изцяло или частично (чл. 143з, ал. 3) В сила от 01.01.2016 г. влиза в сила разпоредбата на чл. 143з, ал. 5, според която до 30 юни всяка година Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, предоставя на Европейската комисия статистичесски данни за обема на автоматичния обмен и при възможност, информация за административните и други разходи и ползи, свързани с извършения обмен, както и за настъпилите промени за приходната администрация или за други лица. В случаите, когато има сключени споразумения с други държави – членки на Европейския съюз за автоматичен обмен на информация за допълнителни видове доходи, извън изброените в чл. 143з, ал.1, Изпълнителният директор на НАП е длъжен да уведоми Европейската комисия за тях. В чл. 143и, се разглеждат дефиниции и процедурата за спонтанен обмен на информация. В чл. 143и, ал. 1 се определя, че Изпълнителният директор на НАП предоставя по собствена инициатива на компетентния орган на друга държава – членка на Европейския съюз информация за установяване на задължения з аданъци по чл. 143б (чл. 143и, ал. 1, т. 1-т.6). Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите е длъжен незабавно или най-късно до 7 дни от датата на получаването на информацията, да уведоми по електронен път съответния компетентен орган от другата държава – членка на Европейския съюз за получаването й. (чл. 143и, ал. 4)
В сила от 01.01.2013 г., по споразумение между компетентните органи на държави – членки на Европейския съюз, оправомощени длъжностни лица от една държава членка, могат да присъстват както в службите, в които органите на друг държава – членка изпълняват своите задължения, така и в административните производства, провеждани в другата държава членка (чл. 143к, ал. 1)
Съгласно разпоредбите на чл. 143л, Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, може мотивирано да предложи на компетентните органи на други държави – членки на Европейския съюз, да бъдат извършени паралелни проверки или ревизии, като посочи срока за извършване и лицата, обект на контрол (чл. 143л, ал. 2). Компетентните органи могат по взаимно съгласие да извършат паралелни проверки или ревизии в рамките на своята компетентност с цел да обменят получената информация, когато данъчните задължения на едно или повече данъчно задължени лица на тези държави, представляват взаимен интерес за две или повече държави – членки на Европейския съюз. (чл. 143л, ал. 1)
В новият чл. 143м, в сила от 01.01.2013 г. е разгледана процедурата относно искане за връчване, отправено от местне запитващ орган. Регламентирано е в чл. 143м, ал. 1, че местният запитващ орган може да изпрати на запитан орган на друга държава – членка на Европейския съюз, искане за връчване на актове и документи, издадени от органите по приходите, свързани с прилагането на законодателството в областта на данъците по чл. 143б.
Чл. 143н, който е нов и влиза в сила от 01.01.2013 г. регламентира искане за връчване от запитващ орган на друга държава – членка на Европейския съюз. В чл. 143н, ал. 1 е уточнено, че по искане за връчване на запитващ орган на друга държава – членка на Европейския съюз, органите по приходите връчват по реда, предвиден в този кодекс, актове и документи, издадени от административни органи на другата държава членка, свързани с прилагането на законодателството й в областта на данъците по чл. 143б. Местният запитан орган е длъжен незабавно да уведоми запитващия орган на другата държава – членка на Европейския съюз, за датата на връчване на акта или на документа по ал. 1 на адресата.(чл. 143н, ал. 2)
В чл. 143о, в сила от 01.01.2013 г. е регламентирано кога и при какви обстоятелства компетентните органи на всяка една държава – членка, могат да поискат от компетентните органи на друга държава – членка на Европейския съюз, обратна информация относно установяването на задължения за данъци по чл. 143б в резултат на получената информация.
В новия чл. 143п, относно поверителност и разкриване на информацията се дефинира, че информацията, която съдържа конкретни индивидуализиращи данни за лица и субекти, съгласно чл. 72, ал. 1, се смята за данъчна и осигурителна информация по смисъла на ДОПК. В ал. 2 е определено за какви цели може да бъде изоплзвана данъчната и осигурителна информация. Важно е да се знае, че с разрешение на компетентния орган, предоставил информацията, тя може да бъде препратена на компетентия орган на трета държава – членка на Европейския съюз, за целите посочени в чл. 143п, ал. 2. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите предоставя на Европейската комисия информацията, необходима за оценка на ефективността на административното сътрудничество при борбата с укриването на данъци и избягването на данъчно облагане, годишна оценка на ефективността на автоматичния обмен на информация, както и информация за постигнатите практически резултати. Годишната оценка на ефективността на автоматичния обмен на информация се предоставя при условията и във формата, приети от Европейската комисия (чл. 143п, ал. 7). Обменът на информацията трябва да се извършва съобразно разпоредбите на Закона за защита на личните данни (чл. 143п, ал. 8).
Чл. 143р, в сила от 01.01.2013 г., относно ограничения за предоставяне на информация регламентира при какви случаи местният запитан орган не е длъжен да предостави искана информация, а именно когато:
1.има данни, че компетентният орган на другата държава – членка на Европейския съюз, не е изчерпал обичайните средства за получаване на исканата информация в собствената си държава;
2. информацията разкрива търговска, производствена или професионална тайна, или търговски процес или разкриването й би противоречало на обществения ред;
3. разкриването или събирането й противоречи на българското законодателство;
4. компетентният орган на другата държава – членка на Европейския съюз, не може да предостави при условия на взаимност подобна информация.
Отказът, направен от местния запитан орган за предоставяне на информация се мотивира, като се посочва и съответното основание (чл. 143р, ал. 2) В чл. 143р, ал. 3 и чл. 143р, ал. 4 са разгледани случаите, при които запитания орган не може да откаже искана информация при посочените в него обстоятелства.
Промените в чл. 143с, в сила от 01.01.2013 г., относно сътрудничеството, е регламентирано, че когато по силата на международен договор с трета държава се предоставя по-широко сътрудничество в областта на обмена на информация, то не може да бъде отказано на държава – членка на Европейския съюз, която е заявила, че желае да установи такова сътрудничество. (чл. 143с, ал. 1)
3. Промени в процедура за обмен на информация с държавите – членки на Европейския съюз, относно доходи от спестявания
Приети са промени, в сила от 01.01.2013 г. и в раздел VI „Процедура за обмен на информация с държавите-членкина Европейския съюз, относно доходи от спестявания“. В чл. 143р, ал. 1 се дефинират общите принципи, които уреждат процедурата за предоставяне на информация относно доходи от спестявания:
1. изплатени от местен агент-платец на физическо лице, което е притежател на дохода и е местно лице на друга държава членка;
2. изплатени от местен стопански субект на агент-платец по чл. 143ц.
В чл. 143 у, в сила от 01.01.2013 г. е дефинирано, че до 30 април на годината, следваща годината на изплащане на дохода, по утвърден със заповед на Изпълнителния директор на НАП образец (чл. 143у, ал. 2), местните агент-платци предоставят на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите информация относно:
1. наименованието и адреса им;
2. данни за самоличността на притежателя на дохода и държавата, на която е местно лице;
3. номер на банковата сметка на притежателя на дохода, а в случай че няма сметка – вземането за дълг, за което се изплащат доходите от спестявания;
4. размера на изплатените доходи от спестявания. (чл. 143у, ал. 1)
Контролът върху изпълнението на задълженията на местните агент-платци и местните стопански обекти, се упражнява от Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите. (чл. 143у, ал. 3)
Според разпоредбите на влизащия в сила от 01.01.2013 г., чл. 143ф, местният агент-платец установява самоличността на притежателя на дохода за договори, влезли в сила:
1. преди 1 януари 2004 г., въз основа на име и адрес съгласно наличната информация, включително тази, събирана при условията и по реда, предвидени в Закона за мерките срещу изпирането на пари;
2. на или след 1 януари 2004 г., въз основа на име, адрес и данъчен идентификационен номер, издаден в държавата членка, на която е местно лицето. (чл. 143ф, ал. 1)
Когато местен агент-платец разполага с информация, че физическото лице, на което изплаща доход от спестявания, не е притежател на дохода, той предприема действия за установяване самоличността на притежателя на дохода и държавата, на която е местно лице. В случай че агент-платецът не може да установи самоличността на притежателя на дохода, физическото лице се смята за притежател на дохода (чл. 143ф, ал. 3)
Държавата, в която притежателят на дохода има постоянен адрес, се смята за държава, на която той е местно лице. (чл. 143х, ал. 1)Тази държава се определя от местния агент-платец за договори, влезли в сила:
1. преди 1 януари 2004 г., въз основа на наличната информация, включително тази, събирана при условията и по реда, предвидени в Закона за мерките срещу изпирането на пари;
2. на или след 1 януари 2004 г., въз основа на адреса, посочен в официалния документ за самоличност; когато официалният документ за самоличност не съдържа адрес, той се установява съгласно друг официален документ.
Когато физическото лице, предостави издадено удостоверение за местно лице за данъчни цели, от компетентен орган на трета държава, то се смята за местно лице на тази трета държава, която не е държава – членка на Европейския съюз. (чл. 143х, ал. 2)
Чл. 143ц, в сила от 01.01.2013, регламентира специфичните случаи на агент-платец.
Всяко неперсонифицирано дружество, на което се изплащат доходи от спестявания от стопански субект, се смята за агент-платец от момента на тяхното получаване, освен ако докаже на стопанския субект, че:
1. е юридическо лице, с изключение на avoin yhtio (Ay), kommandiittiyhtio (Ky)/oppet bolag или kommanditbolag във Финландия и handelsbolag (HB) или kommanditbolag (KB) в Швеция, или
2. се облага с данък според правилата за облагане на печалбата, или
3. е колективна инвестиционна схема, лицензирана в държава членка, или
4. изплатените доходи не са в полза на притежател на дохода. (чл. 143ц, ал. 1)
До 30 април на годината, следваща годината на изплащането на дохода, по утвърден със заповед на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите образец, местният стопански субект, който изплаща доходи от спестявания на агент-платец по чл. 143ц, е длъжен да предостави информация за приходите, наименованието, адреса и общия размер на изплатените доходи от спестявания на агент-платеца. Тази информация се предоставя на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и обхваща всички доходи от спестявания, изплатени през съответната календарна година (чл. 143ч)
В чл. 143ш, в сила от 01.01. 2013 г. е дефинирано в какъв срок и по какъв ред се осъществява обмен на информация между компетентните органи на държавите членки относно доходите от спестявания.
4. Други промени
Във връзка с направените промени по раздел V и раздел VI, е направена промяна и в чл. 278а от Административнонаказателнине разпоредби.
С промените в раздел V и раздел VI, в сила от 01.01.2013 г., в Допълнителните разпоредби са дадени и определения за: местен запитващ орган (т. 18), местен запитан орган (т. 19), налична информация (т. 24), трета държава (т. 25)
Решаващ орган при обжалване по административен ред е съответният директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при централното управление на Националната агенция за приходите. (чл. 152, ал. 2)
В разпоредбите на чл. 169, ал. 4, в сила от 01.01.2013 г. се регламентира, че когато длъжникът има няколко публични задължения, установени от компетентен орган (
